Смърт по длъжност

Никога не съм мечтал да бъда аз.
Моето име да остане тук за цяла вечност.
Името ми записано тук на това свещено място,
Но уви, така се случи.

„По време на изпълнение на служебните си задължения…“,
чувам ги да казват.
Семейството ми сега цената ще плати.
Сгънатотото знаме в моя чест ще бъде оцапано от сълзите им.
Имахме само тези няколко кратки години.

Значката вече не е на гърдите ми.
Сега спя моя вечен сън.
Предавам моя меч на тез зад мен.
Дано тези след мен да оценят тази моя последна мисъл.

Никога не съм мечтал да бъда аз,
и с тежко сърце и на колене се моля,
Мили Боже, нека моето име да бъде последното!